Градът без остри предмети

Джованино Дайуастед бил страстен пътешественик. Един ден той пристигнал в град, където покривите на къщите били заоблени и нямало нищо заострено – дори ножовете и ножиците. Ходейки напред-назад, Джованино видял храсти с рози и поискал да си откъсне. Помислил си: „Трябва да внимавам с бодлите, за да не се набода“, но скоро осъзнал, че тръните също са заоблени и гладки и не могат да го наранят. 

Докато си берял от цветята, един пазач се приближил към него и му казал: 

• Хей, момче! Не знаеш ли, че е забранено да се берат рози? 
• Съжалявам, не знаех – отвърнал Джованино. 
•  Е, в такъв случай ще платиш само половината от глобата – казал пазачът и започнал да пише в бележника си, като използвал молив без връх. Джованино помолил пазача да му покаже меча си. 
•  Разбира се – отвърнал той и извадил меча от ножницата. Както се очаквало, дори оръжието не било остро и нямало връх. 
•  Извинете ме, пазачо, бихте ли ми казали в кой град се намираме? 
• Това е Градът без остри предмети. 
• Ех, това е чудесно, но как използвате пирони тогава?  
• Отдавна сме се отървали от тях и сега използваме само лепило. Както и да е, бихте ли ми ударили два шамара? – казал пазачът. Джованино бил шокиран: 
•  Какво? Да ви шамаросам? Защо? Не искам да ходя в затвора за обида на пазач! Напротив, аз трябва да получа две шамара! 

Но мъжът му отвърнал: 

• Такъв е законът в града ни: да удариш четири шамара, когато получиш глоба, и две шамара, за половин глоба. 
• Не мислите ли, че това е лудост, че е ужасно? 
• Знаем това! Разбира се, и хората мразят да шамаросват невинни, затова много внимават да не нарушават правилата. Хайде, удари ми два шамара и бъди по-внимателен следващия път! 

Но Джованино не искал да шамароса пазача, затова трябвало да напусне града. 

Джованино Дайуастед все още мечтае да се върне в Града без остри предмети и да живее на най-доброто място на света, в хубава къща със заоблен покрив.

Тагове: остри предмети; град; охрана; рози; шамари.