Мадоната на сухото грозде

Богат собственик имал много хубаво лозе, толкова пълно с грозде, че всеки му завиждал. Той така се притеснявал за гроздето си, че стоял там постоянно ден и нощ – да го наблюдава, защото се страхувал, че някой ще му го открадне. 

Един ден бедна старица минавала наблизо и го попитала: 

• Господине, може ли да ви помоля за малко грозде? Много съм гладна, моля, смилете се над мен! 
• Да ти дам грозде?! Това грозде си е мое и няма да го споделям с никого! отговорил стопанинът. 
• Както и да е, господине, но имайте предвид, че Бог ще ви даде правилната награда за постъпката ви – казала старицата и си тръгнала.

На следващия ден зелените лозя изведнъж започнали да съхнат и гроздето изпадало по земята, изгаряйки на слънцето. И така мъжът изгубил цялата реколта от лозето си. Това се случило, защото алчният собственик отказал да нахрани бедната старица.

За да запомнят случката, жителите на селото построили малка църква в името на Дева Мария и нарекли близката местност „Мадоната на сухото грозде“.

Тагове: грозде; алчност; старица; наказание.